Счетоводството е с хилядолетна история. Най-ранните счетоводни записи, които водят началото си отпреди повече от 7000 години, са открити в Месопотамия. Хората от това време са използвали примитивни счетоводни способи, за да записват количеството добита реколта от зърно и броя на добитъка. През вековете счетоводството се развива и усъвършенства с развитието на стопанската дейност.

Създател на първата книга по счетоводство — „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“ („Summa de arithmetica, geometrica, proportioni et proportionalita“),[1] е Лука Пачиоли. В книгата се съдържа отделна глава „Трактат за сметките и записванията“ („Particularis de Computis et Scripturis“), в който за пръв път се описва Венецианската счетоводна система.

Счетоводството в България е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школа през 19 век. Първата българска книга по счетоводство е дело на братята Стоян иХристо Караминкови и се нарича „Диплография, или как да се държат търговските книги“, издадена през 1850 г. в Цариград. За първи път счетоводството се преподава като учебна дисциплина в Търговската гимназия в Свищов през 1884 г.